Италианска кухня, приготвена с любов

Passione Italiana, Gusto Autentico

Пица, прясна паста и фокача от римския шеф Габриеле Федеричи. Тесто, замесено така, както го е учила баба му в нейната пекарна, и продукти, които говорят италиански.

Разгледайте менюто Поръчайте онлайн

Пици Crudo, Boreale и Tricolore, сервирани върху кариран хартиен плик

Римски шеф, софийско име. „Туй-онуй“ по нашенски значи „от това, от онова“ – и точно такава е масата ни: пица от пещта, паста, фокача, салати и домашно тирамису.

14пици

13антипасти

5пасти и ризото

4фокачи

7салати

Il nostro chef

Федеричи – шефът на пастата

Габриеле Федеричи е роден в Рим. Започва да готви едва седемгодишен, до баба си, която има пекарна. Първото, на което го научава, е да меси хляб. От нея наследява и любовта към приготвянето на храна.

Перфекционист е и си е извоювал прозвището „Шефът на пастата“. Готви от сърце и с любов, а на лицето му винаги грее слънчева усмивка, защото работата му е неговата страст. Умее да превръща традиционната италианска кухня в нетрадиционно изкуство, поднесено с артистична фантазия.

Пренася домашно приготвената храна в ресторанта и е убеден, че между двете не бива да има разлика.

„Най-големият комплимент е празната чиния.“

Chef Gabriele Federici

Шеф Габриеле Федеричи с чиния спагети пред пещта за пица

Роден в: Рим, Италия
Готви от: 7-годишен
Първи урок: Да меси хляб
Прякор: Шефът на пастата

La storia

Брашно, вода и огън

Пицата и пастата започват от едно и също тесто. Ето как двете поемат по различни пътища – разказано от Рим, родния град на нашия шеф.

la pizza
Пицата

la pasta
Пастата
РИМ · ANTICHITÀ
Panis focacius
Римляните пекат плоски питки направо в огнището, което на латински се казва focus. Оттам идва и името на днешната фокача.

I в.пр. Хр.

РИМ · ХОРАЦИЙ
Lagana с праз и нахут
Поетът Хораций пише, че се прибира у дома за купа праз, нахут и lagana – тънки листове тесто. Далечен прадядо на лазанята.
997 г. · ГАЕТА
Думата се появява
В латински документ от Гаета, на брега между Рим и Неапол, за първи път е записана думата pizza.

X–XIIвек

1154 г. · СИЦИЛИЯ
Сушени нишки тесто
Географът ал-Идриси описва град край Палермо, където правят сушена паста, itriyya, и я товарят на кораби из цялото Средиземноморие.
1279Генуа

1279 г. · ГЕНУА
Кошница с макарони
Нотариален опис в Генуа изброява „кошница, пълна с макарони“ – шестнадесет години преди Марко Поло да се върне от Китай.
Мит развенчан
XVIII В. · НЕАПОЛ
Доматът стига до тестото
Неапол слага домата върху питката. Пицата става улична храна за работниците – продава се сгъната на четири, a portafoglio, и се яде в движение.

XVII–XVIIIвек

XVII В. · ГРАНЯНО
Пресата променя всичко
Механичната преса, torchio, прави сухата паста евтина. Склоновете над Неаполитанския залив се изпълват с паста, сушаща се на вятъра.
1889 г. · НЕАПОЛ
Пица за кралицата
Разказват, че пицайолото Рафаеле Еспозито пече за кралица Маргерита пица в цветовете на знамето: доматът, моцарелата и босилекът. Историците още спорят. Името остава.
Легенда

1889Неапол
XX В. · РИМ
Pizza al taglio
Рим отговаря по свой начин: тънка, хрупкава pizza romana и пица в тава, рязана с ножица и продавана на парче, на тегло.

XXвек

РИМ · ЛАЦИО
Римската четворка
Каччо е пепе, грича, аматричана и карбонара. Родени от овчарската торба на Лацио: пекорино романо, черен пипер, гуанчале. Карбонарата се появява в печат едва в средата на XX век.
2017 г. · UNESCO
Изкуство, официално
UNESCO вписва изкуството на неаполитанския пицайоло в нематериалното културно наследство на човечеството. Тестото вече е и култура.

2017UNESCO
2026 · СОФИЯ
Tuy Onuy

Новата глава: пица и паста, приготвени в София от римски шеф, който е научил всичко от една пекарна и една баба.